Politico: Неприемането на България, Румъния и Хърватия в Шенген ще отслаби ЕС
Антон Писароглу*
Европейската комисия и Европейският парламент утвърдиха приемането на България, Румъния и Хърватия в Шенген.
След като Комисията разгласява позитивни отчети по отношение на потенциала на страните да охраняват външните граници на Европейския съюз по море, въздух и земя, еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон съобщи, че трите кандидатки към този момент са подготвени да се причислят. Въпреки това Швеция, Австрия и Нидерландия дадоха знак за противоречие.
И за следващ път вътрешното „ политиканстване “ на някои страни членки заплашва да попречи на европейското единение.
Присъединяването към Шенген ще увеличи продуктивността и растежа в Румъния, България и Хърватия, което значи, че стопанската система на целия Европейски Съюз ще завоюва. И трите страни бързо модернизират инфраструктурата си, до момента в който оперативните разноски на бизнеса остават относително ниски, а работната им мощ е по-млада и по-гъвкава от тази в западноевропейските страни.
Междувременно световните конгломерати, които се изнасят от Русия, към този момент започнаха да се местят в Румъния и страните-кандидатки. Присъединяването им към Европейски Съюз ще направи целия Европейски Съюз по-привлекателен за тези компании, като обезпечи повече работни места и благоприятни условия за единния пазар в миг на дълбока икономическа рецесия.
Румъния към този момент няколко години съблюдава критериите за Шенген, като ползва всички най-нови технологии за сигурност на граничния надзор.
Като страна от фронтовата линия на НАТО, стратегически ситуирана наоколо до Украйна и Русия, не трябва да се подценява и приносът на Румъния за подкрепяне на съпротивата на Украйна. Страната се е потвърдила като скъп сътрудник както за Европейски Съюз, по този начин и за НАТО в битката с хибридната война на Русия и напредването на помощта за Украйна, макар че тази позиция подхранва нестабилната популистка политика в Румъния.
Но всичко това наподобява забравено в някои основни европейски столици.
Например при неотдавнашното си посещаване в Румъния нидерландският министър-председател Марк Рюте изрази подозрение по отношение на приемането на кандидатурата на страната за Шенген от съображения за сигурност и правораздаване. Впоследствие нидерландският парламент гласоподава отвод по този въпрос.
В подтекста на ширещата се проведена престъпност в Нидерландия и продължаващата битка на страната за ограничение на обвързваните с банди убийства, позицията на страната рискува да се окаже лицемерна. Пример е и убийството на проверяващия публицист Петер де Врис измежду бял ден в Амстердам.
Може би не е инцидентно и това, че Швеция, която е другата страна, чиито депутати гласоподаваха категорично срещу присъединението на Румъния, България и Хърватия към Шенгенското пространство, сега се сблъсква с вълна от престъпност, която е раздрусала и нейното общество и вътрешна политика.
В същото време Австрия също не е с най-хубави резултати в региона на върховенството на закона и корупцията. Премиерите на страната са сваляни от власт със кавги, а прането на пари от Русия от време на време прави Виена по-нестабилна от която и да е от източноевропейските страни членки на Европейски Съюз.
Като се има поради по какъв начин Румъния и България бързо ратифицираха кандидатурата на Швеция за участие в НАТО по-рано тази година, без да слагат пред Стокхолм никакви политически предварителни условия във връзка с своите кандидатури за участие в Шенген, може да се допусна, че и Букурещ, и София ще останат надеждни сътрудници на Запада и отсега нататък.
И въпреки да е значимо да се означи, че както в Румъния, по този начин и в България към момента съществуват някои проблеми в пристанищата и сухопътните гранични пунктове, те са несравними с тежките пропуски, които понастоящем се следят в огромни пристанища като Хамбург, Антверпен и Ротердам във връзка с размера на пропусканата контрабанда.
Всъщност приемането на тези три страни Шенген би могло да накара превозвачите да пренасочат част от стоките си през по-евтини източноевропейски пристанища, което ще направи международните центрове за опиати като Ротердам по-управляеми и по-лесни за надзор от страна на управляващите.
И въпреки че фактът, че Румъния, България и Хърватия не престават да се сблъскват с провокациите на корупцията и изостаналостта, е неоспорим, тези проблеми биха могли да бъдат решени вътре в Шенген също толкоз елементарно.
Неприемането на тези страни въз основа на слаби оправдания и макар лоялността и надеждността, които те демонстрираха против нахлуването на Русия в Украйна, освен ще опонира на единството на Европейски Съюз, само че и ще бъде стратегическа неточност. Тя може да провокира разпалване на евроскептицизма в сензитивния европейски изток и то в най-лошия вероятен геополитически миг.
*Антон Писароглу е специалист по европейска, африканска и централноазиатска политика и сигурност. Той е основен изпълнителен шеф на консултантската компания „ H5 Strategies “.
Европейската комисия и Европейският парламент утвърдиха приемането на България, Румъния и Хърватия в Шенген.
След като Комисията разгласява позитивни отчети по отношение на потенциала на страните да охраняват външните граници на Европейския съюз по море, въздух и земя, еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон съобщи, че трите кандидатки към този момент са подготвени да се причислят. Въпреки това Швеция, Австрия и Нидерландия дадоха знак за противоречие.
И за следващ път вътрешното „ политиканстване “ на някои страни членки заплашва да попречи на европейското единение.
Присъединяването към Шенген ще увеличи продуктивността и растежа в Румъния, България и Хърватия, което значи, че стопанската система на целия Европейски Съюз ще завоюва. И трите страни бързо модернизират инфраструктурата си, до момента в който оперативните разноски на бизнеса остават относително ниски, а работната им мощ е по-млада и по-гъвкава от тази в западноевропейските страни.
Междувременно световните конгломерати, които се изнасят от Русия, към този момент започнаха да се местят в Румъния и страните-кандидатки. Присъединяването им към Европейски Съюз ще направи целия Европейски Съюз по-привлекателен за тези компании, като обезпечи повече работни места и благоприятни условия за единния пазар в миг на дълбока икономическа рецесия.
Румъния към този момент няколко години съблюдава критериите за Шенген, като ползва всички най-нови технологии за сигурност на граничния надзор.
Като страна от фронтовата линия на НАТО, стратегически ситуирана наоколо до Украйна и Русия, не трябва да се подценява и приносът на Румъния за подкрепяне на съпротивата на Украйна. Страната се е потвърдила като скъп сътрудник както за Европейски Съюз, по този начин и за НАТО в битката с хибридната война на Русия и напредването на помощта за Украйна, макар че тази позиция подхранва нестабилната популистка политика в Румъния.
Но всичко това наподобява забравено в някои основни европейски столици.
Например при неотдавнашното си посещаване в Румъния нидерландският министър-председател Марк Рюте изрази подозрение по отношение на приемането на кандидатурата на страната за Шенген от съображения за сигурност и правораздаване. Впоследствие нидерландският парламент гласоподава отвод по този въпрос.
В подтекста на ширещата се проведена престъпност в Нидерландия и продължаващата битка на страната за ограничение на обвързваните с банди убийства, позицията на страната рискува да се окаже лицемерна. Пример е и убийството на проверяващия публицист Петер де Врис измежду бял ден в Амстердам.
Може би не е инцидентно и това, че Швеция, която е другата страна, чиито депутати гласоподаваха категорично срещу присъединението на Румъния, България и Хърватия към Шенгенското пространство, сега се сблъсква с вълна от престъпност, която е раздрусала и нейното общество и вътрешна политика.
В същото време Австрия също не е с най-хубави резултати в региона на върховенството на закона и корупцията. Премиерите на страната са сваляни от власт със кавги, а прането на пари от Русия от време на време прави Виена по-нестабилна от която и да е от източноевропейските страни членки на Европейски Съюз.
Като се има поради по какъв начин Румъния и България бързо ратифицираха кандидатурата на Швеция за участие в НАТО по-рано тази година, без да слагат пред Стокхолм никакви политически предварителни условия във връзка с своите кандидатури за участие в Шенген, може да се допусна, че и Букурещ, и София ще останат надеждни сътрудници на Запада и отсега нататък.
И въпреки да е значимо да се означи, че както в Румъния, по този начин и в България към момента съществуват някои проблеми в пристанищата и сухопътните гранични пунктове, те са несравними с тежките пропуски, които понастоящем се следят в огромни пристанища като Хамбург, Антверпен и Ротердам във връзка с размера на пропусканата контрабанда.
Всъщност приемането на тези три страни Шенген би могло да накара превозвачите да пренасочат част от стоките си през по-евтини източноевропейски пристанища, което ще направи международните центрове за опиати като Ротердам по-управляеми и по-лесни за надзор от страна на управляващите.
И въпреки че фактът, че Румъния, България и Хърватия не престават да се сблъскват с провокациите на корупцията и изостаналостта, е неоспорим, тези проблеми биха могли да бъдат решени вътре в Шенген също толкоз елементарно.
Неприемането на тези страни въз основа на слаби оправдания и макар лоялността и надеждността, които те демонстрираха против нахлуването на Русия в Украйна, освен ще опонира на единството на Европейски Съюз, само че и ще бъде стратегическа неточност. Тя може да провокира разпалване на евроскептицизма в сензитивния европейски изток и то в най-лошия вероятен геополитически миг.
*Антон Писароглу е специалист по европейска, африканска и централноазиатска политика и сигурност. Той е основен изпълнителен шеф на консултантската компания „ H5 Strategies “.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ